юни 9, 2006
В днешно време едва ли има човек, който да не се грижи за добрата си форма и да обръща изцяло гръб на спортните занимания . Едни ходят да "блъскат" във фитнес залата, други, любители на спорта на открито, предпочитат бягането или джогинга, трети, известни в някои кръгове като баир-будали, покоряват балканите. Аз предпочитам аеробиката! Вече четири години тя е неразделна част от ежедневието ми, много ми дава, но и много взима.
Най-напред искам да обясня, че това не е онази аеробика, която сме свикнали да гледаме в 10 минутни демонстрацийки по сутрешните блокове. ООО, това е много далече от същинската аеробика или поне от тази,която познавам аз. Значи, без да звучи преувеличено, това при нас се прави само по време на петминутната загрявка - стъпка вляво, стъпка вдясно, ръчички горе, ръчички долу, пляскане с ръчички! Оттам-нататък започва истинската тренировка. Разучаване на аеробно съчетание със сложна хореография, на която може да завиди и Илияна Раева! Следва многократно повторение на не/запомнените вече стъпки, като почивката е лукс, за който си плащаш с нови повторения и строги подвиквания по име от страна на любимата ни инструкторка. Веднъж тя ни каза, че сме късметлийки,че не помни имената на всички ни. За съжаление аз не съм в числото на късметлийте и името ми се спряга почти на всяка тренировка. Най-редовно тя ме кара да си сменям леките гири, които съм докопала в неравна битка с останалите момичета, за по-тежки, по 1,5 кг., недолюбвани от всички. Или пък да разменя с някое ново момиче ниския си удобен степ* за двойно по-висок такъв. Аеробната серия се играе към 40 минути без прекъсване на земя, ако имаме късмет без гири. След това се повтаря на степ с гири и после, за разнообразие, пак на земя, но вече задължително с гири. Но ако си мислите, че това е всичко и тренировката приключва след целия този гърч, жестоко се лъжете! Следват статичните упражнения за бедра, задни части и корем. Правят се минимум две серии по три осморки на всяко упражнение(упражненията са най-малко 5-6 на мускулна група), отново без идея за почивка, но пък за сметка на това с повишаване на трудността. За десерт, ако има все още живи, се правят няколко серии лицеви опори, или се изиграва наново 2-3 пъти аеробната серия. Целият този екшън се вихри на фона на мега силно техно и неистови крясъци от наша страна, къде от зор, къде от кеф! 
Чак тогава, след 80 минутни мъчения, близки до тези на Светата Инквизиция, настъпва петминутен релакс-стречинг, по време на който усещаш колко е прекрасно отново да си поемеш дълбоко въздух. Накрая се поздравяваме с бурни аплодисменти за добре свършената работа и изпълзяваме полуживи от залата, с мисълта за следващата тренировка…
Любопитно ми е да разбера как вие се поддържате във форма-спорт, диета или и двете в комбинация?
*степ - уред с правоъгълна форма, върху който се правят упражнения
юни 9, 2006 at 11:34 pm
Има, има…
юни 10, 2006 at 7:26 am
Абсолютно подкрепям Дончо!
И въобще не стоплям за какво е целия този гърч по-горе…
юни 10, 2006 at 10:49 am
@yovko: Защото спортът ме кара да се чувствам свежа и тонизирана. Освен всички физиологични и естетични ползи, които извличам от аеробиката, тя има и силен психологически ефект върху мен-толкова съм изцедена след тренировка, че дори нямам сили и желание да се карам с когото и да било…
юни 11, 2006 at 2:16 pm
Та говорим си за натоварване така ли :).
о неее след това следва борба за колелото с няколко лелки донесли си 5,6 списания и само дето не плетат гоблени докато въртят педалите.. Това продължава към 2 часа след което човек вече се чувста като бит, пребит, газен и прегазен. Все пак остават още мускулни групи като рамене(ужасно трудни за трениране), гръб, корем, трицепс някои хора тренират и крака.
Нека споделя една моя тренировка, да кажем в понеделник: две мускулни групи, солидна доза повторения, много пот и големи мазоли :). Как се тренират гърди за релеф- Изтласкване на щанга от лег 4,5 серии по 15 повторения с 50 килограма + още 5 с дъмбели за доизстискване. Почивка между повторенията 1 минута точно, колкото да се опиташ да си поемеш въздух и пулса що годе да се поуспокои.Да вмъкна само една важна особеност - дореждането до уредите поради препълненноста с псевдо културисти* и вече найстина културистите с които не бихте искали да се разправяте. Продължаваме с изтласкване на щанга полулег - процедурата е същата, натоварването вече почва да си казва думата. Трето събиране на ръцете на Пек-дек - много добро за оформяне и тотално натоварване на гръдните мускули като килограмите се въртят от 50 до 40 с цел максимални повторения. След това се продължава с друга група мускули да кажем бицепс а там вече си е голяма наука, но и с това не се приключва
И тук те връхлита въпроса боже защо си го причинявам всичко това: Ами човек трябва да пробва за да усети, предполагам всеки си има отговор за себе си.
Аз лично се чувствам много тонизиран, обзема ме виталност, да не говоря че имунната ми система се подобри като цяло, не се задъхвам като пенсионер.
Това е нещо което правиш за себе си, саaм със себе си :). Е да резултатите идват бавно но като почнат да си личат човек изпитва удоволствие - и все пак да не забравяме
NO PAIN NO GAIN ;).
псевдо културисти* - хора със доста смешно телосложение
които се разходждат от огледало на огледало и си оглеждат “големуте мускули” и задължително имат татуировка някъде, която по скоро прилича на усъвършенстван вариант на прословутите ПЕШО + ПЕПА ВНЛ и котва или сърце прободено по-скоро с пирон отколкото стрела.
юни 12, 2006 at 7:52 am
изведнъж осъзнах колко ми се ходи днес на аеробика - наистина е невероятно ГУСТО!!!!!!!
юни 12, 2006 at 8:15 am
@Niki:Абсолютно съм съгласна с теб, че всеки човек трябва сам да открие своята мотивация за спорт. Това е строго индивидуално и зависи от различни фактори. Безспорно повечето хора започват да тренират, водени от идеята да изглеждат по-добре, или да си го кажем направо - от суета. Но когато се потопиш в този вихър и усетиш какво удовлетворение получаваш след всяка пълноценна тренировка, тогава израстваш и мотивацията ти се променя. И все пак не искам да звуча като някаква фанатизирана фитнес маниачка, защото всяко нещо е добро, когато е в умерена степен, но ако все още не сте стъпвали в зала, време е да пробвате. Боли само първия път!
юни 12, 2006 at 6:02 pm
Вери, не може да бъде, днес май ще мога да направя коментар… Току що се връщам от плуване и ето на какво попадам, на темата за спорта. Аеробиката не е за мен, но пък аз съм фенка на други видове спортове - плуване, йога, ски, а карането на колело ми е основен начин за предвижване. Намерила съм си моята среда и се чувствам много добре в кожата си. Дай боже на всеки!
юни 12, 2006 at 8:19 pm
О, чудо! Веси, наистина много се радвам, че най-накрая и ти ще можеш да коментираш тук! Дано проблемът е премахнат веднъж завинаги и да не се повтаря повече.
юни 13, 2006 at 7:48 am
@Вера: Проблемът стои, просто някои от статиите могат да се коментират, а някой - не. Уви :(. Накрая ще взема да плащам допълнително за още една услуга и тогава Веси ще може да коментира. Мисля, че си струва - сумата е дребна
@Веси: Намерила си си средата? А стига бе, това за Дания не вярвах да го чуя (или прочета) скоро. Ами поздравления тогава :).
юни 13, 2006 at 8:21 am
@Дончо: Ако някой трябва да плаща за нещо, това съм аз! Само ще трябва да ми обясниш какъв е реда за този вид услуги.
юни 13, 2006 at 12:00 pm
Дончо, казах че съм си намерила любимите спортове и си ги правя с кеф, не ми извъртай думите…
Но си прав, че не мога да чета и да коментирам повечето теми…
юни 13, 2006 at 12:06 pm
@Вера: не, няма нищо за плащане от твоя страна, поне не засега. Ще видя някой познат дали може да конфигурира едно прокси за Веси, като му обещая да не дърпаме филми през него :). Но това си е моя работа, може да се мине и без плащане в крайна сметка, ако някой се навие
@Веси: Какъв мъж ще съм ти, ако не ти извъртам думите? Нали това е едно задължително изкуство, което двама хора споделящи живота си трябва да владеят?
юни 13, 2006 at 4:50 pm
@Doncho,Vesi: Много сте ми сладки и двамата!