Под дъгата

Лятото е такъв един любезен сезон, че просто няма как да не го харесваш. Сиромашки сезон, както се казва- ходиш си гол и бос, не ти се яде от жегата, а пък водица да ти утоли жаждата, слава богу, все още се намира из градските градинки. Но има нещо в лятото, което адски ме дразни и може да предизвика в мен пристъпи на дива ярост, тръшкане по корем и истерични припадъци. Това са мухите, с цялата им упорита наглост и умение да намират начини да влизат където и  както си поискат дори и в затворени помещения. Тези летящи досадници са сякаш създадени, за да ти нарушават спокойствието и сладката следобедна дрямка на работното място. Даже имам подозрения, че са замесени в таен конспиративен заговор, имащ за цел да те държи винаги нащрек и в пълно съзнание. При все, че съм въоръжена до зъби с флакон Raid и не се ограничавам в употребата му, дори и в момента една муха пие от чашата ми с кафе. Аз съм раздвоена от мисълта дали да я напръскам с унищожителния за нея препарат и да жертвам кафето си или да я гледам как се гъне в кофеинова зависимост след злоупотребата с кафявата течност. Ами така де, каквото повикало, такова се обадило!

П.П. Съмнявам се, че мухата на снимката е от нашенските, но не ми се търсеше българска-те не заслужават такова внимание!

Спомняте ли си откога не сте се качвали на люлка, най-обикновена въжена, с малка седалчица, която не позволява да я възсядат извън габаритни дупета? А  да сте се пускали скоро по  пързалка, от тези, снабдените с извита тръба, които създават илюзията, че минаваш през тунел? Предполагам, че отговорът е не. И аз не бях ги вършила от много отдавна тези дейности, привични повече за малкото ми съкровище, отколкото за дърта магарица като мен. И не поради някакви  глупави съображения за запазване на чест и достойнство, а просто защото не ми беше хрумвало, че това е един алтернативен начин за щуро забавление с  приятели.  До снощи, 22.00 часа, Кършиякалийско време.  Естествено и компанията беше на моите честоти и някак от само себе си се зароди идеята за превземането на детската площадка. Добре че децата си бяха вече по къщите, защото не ми се мисли колко жертви щяха да паднат в неравната битка. А когато се чух да казвам, че би било страхотно, ако прескочим стената и се изкъпем в басейна на съседния плаж, тогава вече разбрах, че емоциите са ескалирали и има опасност нещата да излязат от контрол. До среднощно къпане не се стигна все пак, но човек никога не знае…

Днес си направих един майтапчийски тест-How evil are you и резултатът, изненадващо за мен, показа ” You are Good!”. Явно съм сгрешила в предположението си, че съм женският вариант на Осама бен Ладен. Пробвайте, забавно е!

Картина от пловдивски художник в пастелни тонове, ще заеме подобаващо място на стената в хола.

Гердан от зелен тюл с перлени топчета в различни цветове. Вече го нося!

Комплект обици с колие от седеф. Много етно, много шик!

Лек, ефирен парфюм за топлите летни вечери! Снощи ухаех на този аромат.

Samsung D600-няма какво повече да искам от един телефон!

По дрехите посрещат… -два топа, абсолютно в тенденция!

И мнооого цветя!!!

 На днешния ден, преди 7 години, за първи път разбрах, че ще ставам майка. Бях точно на 24, последна година в университета. Дори вече бях завършила задължителния стаж в  долен и горен курс и ми оставаха само държавните изпити. Живеехме под наем в една гарсониера в Тракия, където за маса ни служеше дървена плоскост, прикрепена върху табуретка. Подготвях си уроците, свита на топка във фотьойла, пишейки върху коленете си.
Беше много щастлив период от живота ми. Усещах сладостта на предизвикателствата, които предлага самостоятелният живот и в същото време тръпнех от неизвестното, което тепърва предстоеше.

                                                                            ***              
Веднъж една възрастна жена ми каза: "Не искам много от живота, а само искам, когато посегна към нещо, да го досегна!" Аз спокойно мога да кажа, че вече мога да "досегвам" нещата, които искам, а и те не са чак толкова много.

В навечерието на 31-я си рожден ден реших, че списването на блога е едно от малкото неща, които ми носят радост и едновременно ми действат  разтоварващо в това напрегнато ежедневие. Затова ще продължа да блогвам, каквото и да ми коства това. Честит ми рожден ден!

Ама вие да не си помислихте, че ще се отървете толкова лесно от мен?!
 

"Под Дъгата" в момента е на първо място в класацията на WordPress за най-бързо развиващ се блог. В същото време това изобщо не ме радва, заради реакцията на най-близкия ми човек по повод съществуването на такъв род списание. В крайна сметка, ако той не се чувства комфортно по някакъв начин от мисълта, че аз блогвам, би трябвало да се съобразя с това. Така че съдбата на блога към днешна дата е неясна.

Разрошена и бяла потърсих те в просъница

с ръце на просяк молещ за насъщния,

но теб те нямаше и само аромата ти

в постелята до мен се беше отпечатал.

А беше страшен сън наистина,

уплаших се и исках в тебе да се сгуша,

но теб те нямаше и само стаята

обгърна ме във лилавото си бездушие.

Завладяна от масовата истерия по организиране на лятната почивка, реших и аз да се включа  в това начинание. Искрено се възхищавам на хората, които са толкова организирани, че успяват още през пролетта, а някои дори и от зимата, да отметнат този досаден за мен ангажимент. Първо не мога да си представя, че навън ще е -10 градуса, климатикът ще духа на топъл режим, а аз ще мисля за лятна почивка на море! Странно ми е някак си, непривично. Дори и в този момент, навлякла  жилетка и съзерцаваща буреносните облаци навън, ми е доста несвойствено да коментирам по icq-то с приятелката ми от Общината, тенденциите в банските костюми това лято.

Първоначално получихме оферта от едните ни кумци за отдих на Елените, но предвид това, че подобна почивка ще ни излезе колкото да си купим още една кола на старо, от среден клас, скорострелно отхвърлихме предложението. Те отиват по роднинска линия и спането ще им излезе без пари, което все пак е поносимо от финансова гледна точка.

Другата оферта дойде от вторите ни кумци и беше така да се каже антипод на първата. Десетдневно битуване в  Поморие на бунгало без тоалетна и баня.  Като се замислиш, направо си е голям кеф след плаж, дълбоко опесъчен и в най-труднодостижимите места от човешката анатомия,  да се редиш на опашка за душовете и да се молиш богу да не спре топлата вода. И не че не е приключение да тичаш сто метра гладко бягане посред нощ до тоалетната с настойчиви пикантни позиви от изпитата вечерта бира, ама ще го пропуснем! No pasaran!

Сега сме се спрели на едно предложение отправено ни от въпросната дама от Общината (тя, между другото е   секретарка на кмета и ги знае тези работи! ;))  Хотелче с басейнче в Китен, където сме летували много пъти и поне мястото е изпитано и одобрено. А пък и компанията се очертава да е забавна - семейство холандци на средна възраст, един главен асистент по машинни технологии (ако бъркам, да ме извини), въпросната мацка с детето и мъжа и и още няколко човека. Поне ще си припомня английския или каквото там е останало от него.

Ох, отивам да си меря миналогодишния бански, че то вече изпекло…

Днешният ден беше един от онези, благодарение на които са си отишли безвъзвратно стотици нервни клетки от бедното ми сиво вещество. Аз ги определям като дни-клеткоубийци и им обявавам открита война на всички фронтове! Като за начало се успах, а от опит знам,че когато в понеделник сутрин се успиш, не чакай нищо добро през цялата седмица. От известно време насам в  събота си позволявам своеволието да не работя и разбира се, в понеделник, по закона за всеобщата гадост, си плащам за тази фриволност. Интернетът в аптеката беше мираж и справките за здравно не/осигурени  пациенти на практика беше невъзможно да се направят. След това от милата ни РЗОК най-любезно се обадиха с “радостна” вест, а именно, че трябва да се направят корекции по отчетени  рецепти за миналия период. Три години вече работя  със Здравната каса и се предполага, че  трябва да съм обръгнала на подобни психо атаки, но незнайно защо все още ме жегва под лъжичката като ми се обадят с такава “гореща” новина. Както и да е преглътнах и този залък и ще ходя утре(а,то станало днес) да се разправям. На всичкото отгоре новият лекар, с когото работим, ПАК беше объркал 2-3 рецепти, при положение, че още не беше преписал старите сгрешени, търпеливо чакани от нас вече втора седмица. Направо се учудвам, как млад човек, лекар при това, а също и с големи претенции, може да пише рецептите на ръка и  неминуемо да прави грешка след грешка. Само за сравнение-другата лекарка, която е на 56 години, си купи компютър и в момента обработва  всички рецепти със съответния  лекарски софтуер, който се предлага, безплатно доколкото знам, от РЗОК. За капак се оказа, че точно днес ще ме бойкотира и принтерът. Той, хайванът, отдавна се жалваше, че му свършва мастилцето, ама кой да го чуе?! Още утре ще гледам да си го нахраня. Както всички знаем, в природата съществува някакъв баланс и се оказа, че все пак денят ми ще завърши с прекрасни новини. Моя много добра приятелка е родила момче и двамата са живи и здрави и трепетно обгрижвани от таткото! Ето за такива хубавинки съм готова да изживея още N брой дни-мозъкоубийци!

В днешно време едва ли има човек, който да не се грижи за добрата си форма и да обръща изцяло гръб  на спортните занимания . Едни ходят да "блъскат" във фитнес залата, други, любители на спорта на открито, предпочитат бягането или джогинга, трети, известни в някои кръгове като баир-будали, покоряват балканите. Аз предпочитам аеробиката! Вече четири години тя е неразделна част от ежедневието ми, много ми дава, но и много взима.

Най-напред искам да обясня, че това не е онази аеробика, която сме свикнали да гледаме в 10 минутни демонстрацийки  по сутрешните блокове. ООО, това е много далече от същинската аеробика или поне от тази,която познавам аз. Значи, без да звучи преувеличено, това при нас се прави само по време  на петминутната загрявка - стъпка вляво, стъпка вдясно, ръчички горе, ръчички долу, пляскане с ръчички!  Оттам-нататък започва истинската тренировка. Разучаване на аеробно съчетание със сложна хореография, на която може да завиди и Илияна Раева! Следва многократно повторение на не/запомнените вече стъпки, като почивката е лукс, за който си плащаш с нови повторения и строги подвиквания по име от страна на любимата ни инструкторка. Веднъж тя ни каза, че сме късметлийки,че не помни имената на всички ни. За съжаление аз не съм в числото на късметлийте и името ми се спряга почти на всяка тренировка.  Най-редовно тя ме кара да си сменям леките гири, които съм докопала в неравна битка с останалите момичета, за по-тежки, по 1,5 кг., недолюбвани от всички. Или пък да разменя с някое ново момиче ниския си удобен степ* за двойно по-висок такъв. Аеробната серия се играе към 40 минути без прекъсване на земя, ако имаме късмет без гири. След това се повтаря на степ с гири и после, за разнообразие, пак на земя, но вече задължително с гири. Но ако си мислите, че това е всичко и тренировката приключва след целия този гърч, жестоко се лъжете! Следват статичните упражнения за бедра, задни части и корем. Правят се минимум две серии по три осморки на всяко упражнение(упражненията са най-малко 5-6 на мускулна група), отново без идея за почивка, но пък за сметка на това с повишаване на трудността. За десерт, ако има все още живи, се правят няколко серии лицеви опори, или се изиграва наново 2-3 пъти аеробната серия. Целият този екшън се вихри на фона на мега силно техно  и неистови крясъци от наша страна, къде от зор, къде от кеф! Чак тогава, след 80 минутни мъчения, близки  до тези на Светата Инквизиция, настъпва петминутен релакс-стречинг, по време на който усещаш колко е прекрасно  отново да си поемеш дълбоко въздух.  Накрая се поздравяваме с бурни аплодисменти за добре свършената работа и изпълзяваме полуживи от залата, с мисълта за следващата тренировка…

Любопитно ми е да разбера как вие се поддържате във форма-спорт, диета или и двете в комбинация? 

*степ - уред с правоъгълна форма, върху който се правят упражнения