май 16, 2006
Това е роклята, която си купих от магазина на Манго в София, само че моята е коралово червена на цвят. Иначе разходката ни до столицата в събота мина много приятно в компанията на моите приятели Мона, Цецито и Жоржи. За първи път ми се случи да шофирам по магистралата и усещането беше хем приятно, хем леко напрегнато. Стигнахме доста бързо, тъй като нямаше голямо движение по пътя, а компанията беше повече от забавна. София ни посрещна усмихната и ведра, за разлика от последния път, когато бях по работа тук. Оказа се,че през уикенда(каква полезна заемка!) паркингът е безплатен, та минахме аванта за наш късмет. След масираната шопинг офанзива, всеки един от нас се сдоби с по някой друг ценен трофей, с изключение на Мона, която играеше повече ролята на моден съветник. Накрая Жоржи реши,че е от жизнено важно значение да посетим някакво ресторантче със странното име ” Вила кафе”, което се намира точно срещу ВМА. Там опитахме доста екстравагантни ястия от сорта на спаначена супа и салата от рукола, което е нито повече нито по-малко листа от глухарче. Пихме бира “Каменица”, разбира се(жените знаят защо!) и се върнахме пеш по взаимно съгласие с едно малко изключение. Връщането беше живо изпитание на духа и тялото за мен, защото полуновите ми обувки оказваха тотална съпротива на бедните ми крачета и накрая почти бях готова да се лепна на гърба на Жоржи като туристическа раница. Дотътрихме се до паркинга на хотел България, а изключението Цеци, която предвидливо беше дошла с такси дотук, само съчувствено ни се подсмихна, преглъщайки омразната на всички наивници, непоучили се от чуждия опит, реплика -”Казах ли ви?!” Обратният път към Пловдив мина неусетно в шеги и закачки най-вече между Жоржи и Цецито, които си разменяха “любезности”, но повече с цел да ни веселят и приличаха досущ на двойка женени, които са леко отегчени от съжителството си! Прибрахме се по тъмно, капнали, но доволни от разходката в гостоприемната ни столица. А за роклята ще чакам подходяща покана, като например някое beach party, за да я облека, защото това не е обикновена рокля!
май 17, 2006 at 9:17 am
А така изглежда роклята, която аз НЕ си купих от магазин Манго, защото на мен звездите ми говорят и съм знаела, че два дена по късно ще се наложи да връча на моя зъболекар 2 броя такива рокли, обърнати в парични срeдства … /това е цената, за да ме отърве от болката и нощното гълтане на аналгини/…пък ако иска и да си ги облича – все ми е едно вече – както казва Вера – аз съм над тези неща -
И как да мисли човек за такива неща като просто не ми остава време от други емоции – само като се сетя за нашето пътуване до София и такава усмивка ми излиза на физиономията, че се опасявам да не ми изпадат и здравите зъби …. Представете си 3 жени и един мъж като герои на комично анимационно филмче – изсипваме се ние четиримата в центъра на София и се втурваме да атакуваме ….ами всъщност и затова нямаме още консенсус – магазини ли първо ще е, кафе ли ще пием, колата тук ли да оставим…. както и да е – на Жореси му писна да бъде кавалер и да ни угажда за всичко и ни даде насока на движение – близкото кафе Онда, което на мен лично много ми допадна – като малък луксозен Дънк`ен`Донатс….с хубава музика и вкусни нещица за хапване за подкрепление на силите. Разходката продължава по строго набелязани цели –– за мен всичко е като състезание по ориентиране с преместващи се ориентири, защото не помня местности, улици, местата по които минавам, хората които срещам…добре че са Цеци и Жоро, които спор няма, че се оправят чудесно в София, но спора идва от това, че всеки от двамата има лично мнение за целите, които преследваме и средствата на постигането им, отделно че не стигат до консенсус и за неравноделните ритми, радиото което ще слушаме, заведението в което ще идем ….и за въпросите за Световния мир също.. Вера, ти си абсолютно права, че те двамата наистина се забавляват като спорят постоянно и се дразнят един друг – отделно че забавляват и нас, така че аз нямам нищо против, даже подкрепям кавгите и дразгите в умерени количества – готова съм да работя за развитието и просперитета им – хахаххахахаха….важното е да е весело и ШУМНО разбира се, защото ние определено сме най-шумната и нехармонична компания, която се е подвизавала в София този ден …. …но към края на деня, към края на силите си и някъде в средата на София, в началото на завръщането ни към Филибето, героите се тръшват морно в комфортното Верино возило – на задната седалка сме се заредили с испански желирани бонбони и шоколадови с ром, с цел поддържане нивото на настроението ни и подобряване на гласовите ни качества, защото сме се заканили, че ще пеем… и понякога пеем – някой като си познае любимата песен по радиото и изтръгва от гърлото си едно немощно – Грххххххх…..ей, тая столица направо взе акъла и силите на бедните провинциалисти….. Героите са уморени, ама наистина – накрая Вера няма сили да отвори дори багажника и новите тениски на Георги остават на заточение у нас, на уговорките му за по едно питие в Пловдив, му отговаряме с прозявки, денят свърши, а тази нощ – тази нощ съм си я определила само за сън…време има за всичко….
май 17, 2006 at 9:17 am
Ехх, МАНГО!… Съвет към всички: Никога не заставайте между жена и магазин за дрехи, особено този
! Та в този магазин какви ли не приятелства могат да се завържат между мъже :). На всеки етаж си има сладки диванчета, на които обикновено седят сбити 2-ма, 3-ма образи с отегчен поглед. "Леко" изнервени, те си гледат часовника през 2, 3 секунди, нервно тактуват с крак, провеждат безсмислени разговори по GSM-а (само се чудя как не са се сетили да сложат и кафе-машина там, голям оборот щеше да върти, но както и да е … ). Докато не се появи нов образ, който плахо подхожда към "спасението" наречено диван и по-всякакъв начин се опитва да избегне злата участ да бъде стъпкан, прегазен, сритан в кокалчето, даже и сръган в ребрата от "фанатизирани" жени, натоварени с по 5,6 блузи, 2,3 чифта дънки, панталони и какво ли още не, бързащи към пробната. Та този плах човечец, който си пробива път, превръщайки се в голямо забавление за седящите вече там, успява да седне .. О, да! Една малка победа! Там го посрещат другите жертви и обикновено се започва с въпроса: Ти от колко време … ? Ами един час вече … Ужас обзема новодошлия, а малката му победа току що се е превърнала в голяма загуба. И така от приказка на приказка, ще има време за много такива, току виж сте се "сдушили" с човека, събрат по неволя. Не ми вярвате ли?! Ами пробвайте някой ден!
И аз бях там, и аз седях и аз говорих
май 17, 2006 at 11:27 am
@Ники: Боже, колко мъка има на този свят, Боже…
Жив да те оплаче човек направо.
Аз за какво отказвам да пазарувам с Веси? Особено уловки от типа “ще излезем, ще се пошматкаме из магазините”!
Знам аз, всичко знам!
май 17, 2006 at 12:45 pm
@Ники, Дончо: Ох, горките вие! Много мрънкате като обикаляте с нас по магазините, ама после ви става драго като се разхождате под ръка с една добре изглеждаща,фешън мацка, а?!
януари 4, 2007 at 6:46 pm
Здравейте!Тази година ще съм абитуриентка и се нуждая от съвет каде да си намеря хубава маркова рокля до 300 лв.В кои градове освен София има такива магазини?Да знаете в Букурещ такива дрехи дали са на по-изгодна цена?
януари 4, 2007 at 10:51 pm
Здравейте, Татяна! Прекрасно е когато човек живее в очакване да му се случи нещо толкова вълнуващо като абитуриентския бал, а и сумата, която сте заделила, никак не е малка, така че със сигурност ще успеете да намерите мечтаната рокля. Предполагам, че щом питате за Букурещ, живеете някъде покрай Дунава. Бутици има във всички по-големи български градове-София, Пловдив, Варна и т.н., но не е задължително роклята да бъде ултра-хипер-мега-маркова, за да се чувствате като принцеса на бала. Понякога и най-обикновената, семпла дреха в комбинация с подходящите аксесоари се превръща в шикозен и стилен тоалет. Не забравяйте косата и обувките-това са първите две неща, които се набиват на очи във визията на една жена. И да не пропуснем най-важното-усмивката, разбира се! Успех, Татяна, ще се радвам да споделите тук след време как сте открили вашата единствена, уникална и зашеметяваща рокля!