** **
Ти идваш в моите безсънни нощи
като изгубено във тъмното дете
докосваш ме с очи полувиновно
и чиста светлина струи от теб.
Ти идваш в дните ми нелеки
като загубил вяра в себе си поет
усмихваш ми се плахо отдалече
шептиш най-искрения си куплет.
И като тъжен клоун идваш
когато съм отчаяна, сама
почти до сълзи ме разсмиваш
попаднал в плен на мойта суета.
май 2, 2006 at 12:51 pm
От известно време се каня да пиша за хубавото стихотворение и ето че го правя : ). По точно ми хвана окото „тъжен клоун” – интересно човек винаги очаква един клоун да е весел и щастлив и да весели хората и той го прави да, даже го прави много добре но неговата роля свършва и той се прибира в караваната си, сваля щастливата маска, изтрива веселият си грим и остава сам в тъгата си. Него няма кой да го разсмее той може само да се раздава а кога ще даде някой на него… но това него не го интересува, ляга си с мисълта че идва нов ден, ново представление, нови хора които тръпнат в очакване да получат дозата си смях – правилно ли улових тези думи ??
Всички казват, че хората които се раздават са най-богати а дали наистина е така, дали всъщност те не са най-нещастните.
И все пак, въпреки меланхолията ми прекрасно стихотворение lady Vera
май 2, 2006 at 1:24 pm
Благодаря за хубавия коментар, Ники. Щом така го чувстваш,така е! Не обичам да правя анализ на стихотворенията си,но мисля,че си схванал основната идея само отчасти. Като цяло в любовта човек трябва повече да се раздава и да не мисли какво получава в замяна. Не мисля че този,който се раздава е ограбен по някакъв начин,защото той е изпитал потребност да го направи,следователно не може да бъде нещастен от това. Леко тъжен да, но не и нещастен. Така че прочети го пак!