април 25, 2006
Дете стои на покрив на блок. 26 етажен блок. Стои, надвесено над ниския парапет и гледа гълъбите, които са кацнали на козирката на блока. Протяга ръчичка да ги стигне и те хвръкват уплашено в небето.
На метри зад момчето стои възрастен мъж. Той е застинал неподвижно и втренчено гледа към детето. Мисли, а мисълта му е по-бърза от шепота на вятъра. Наблизо играе голямо куче и той се моли с всичките си сетива песът да не се приближи до детето. Инстинктивно иска да извика, но приглушава вика си в тих стон. След това с премерен, но твърд глас подвиква на детето да се приближи към него. Момчето идва и сочи гълъбите на дядо си. Прегръщат се, а възрастният мъж отправя облекчен поглед към небето…
април 25, 2006 at 3:49 pm
Вери, изтръпвам като го чета, но човек действа на инстинкт в такива моменти! Важното е, че е завършило всичко добре!
април 26, 2006 at 7:52 am
Така е, Веси, добре че са инстинктите ни понякога, та да ни спасяват.
Баща ми здравата се е изплашил от цялата ситуация и още не може да се съвземе. Но в крайна сметка всичко е добре,щом свършва добре!
април 26, 2006 at 9:38 am
А що ще детето на 26-я етаж?!
април 26, 2006 at 9:52 am
Баща ми гледа гълъби на покрива и го беше взел с него,но като гледам, ще е за пръв и последен път!
април 28, 2006 at 6:43 am
Вери, честит блог - много ми харесва, като чета и горните коментари също ще ми хареса и това, че тук ще си спретваме един офлайн форум с всичките ни приятели - този сайт си го чувствам вече като Нашия сайт…
април 28, 2006 at 7:40 am
Благодаря,съседке!;))))
Събрахме се,а?! Щастлива съм да чуя,че ти харесва блогчето. Имам още много идеи за развитието му,но ще правя нещата едно по едно,без да бързам. А ти се чувствай свободна да пишеш всичко,което вълнува хубавата ти главица! Цунки!!!