Утрото настъпваше с пълна сила. Махалата се пробуждаше за новия ден.
Мартенското слънце разстилаше хладна прегръдка над порутените колиби.
Сред купищата боклуци около кофите за смет се забелязваше неясен силует на човек. Момче, на видима възраст 20-22 години, лежеше в неестествена поза на земята. След няколко минути стана и като се поклащаше, с несигурни крачки тръгна към вътрешността на квартала.
Поредната доза и веднага след това мисълта за следващата, откъде да намери пари за нея?! Снощи се беше снабдил от едно 10 годишно циганче, с парите откраднати от касичката на племенника му, който беше на 8! Каква ирония, помисли си, та те бяха почти връстници. Полицаите ги вербуваха от малки след някоя дребна кражба. Така от рано навлизаха в бизнеса и бяха верни на ченгетата като кучета. Пласираха дрогата, а после деляха парите, като патрулките си затваряха очите за това, което ставаше. Хората от квартала знаеха, виждаха ежедневно спрелите таксита пред къщурките с по 2-3 сателита върху полуразрушените покриви. Разминаваха се на улицата с бързащи дилъри и клиентите им, които едва докосваха ръцете си, сякаш играеха на пускам кърпа.
Дрогата, която купуваше от циганите, беше некачествена, лоша,
но за по-хубава нямаше и пари…Вече беше изпродал цялата покъщнина, а родителите му се развеждаха заради него. Да вървят по дяволите, не му трябваше никой. Той и дрогата си бяха взаимнодостатъчни!
От кой да вземе, какво да продаде…само да има парите за НЕЯ, милата, жадуваната…
Излезе на булеварда и като видя проституиращите на Скобелева майка циганки, седна на бордюра и зачака…