март 17, 2006
Дали ще тръгнеш с мен по лунната пътека
или ще трябва да вървя сама?
Забравена от всички ще пристъпвам аз полека
сред звезден шепот и крайморска тишина…
На пръсти леко ще докосвам
кристално-тихата вода,
с разпуснати коси- свободна, гола-
с вълшебен блян, стаен във волната душа.
Луната нежно ще припява на моя тих, гальовен зов,
незнайна лира ще успява да ме изпълни цялата с любов…
За мен прегръдка ще разтвори това притихнало море,
сънлива чайка с глас ще проговори
и лунен лъч под топлото крило ще прибере.
И сред лазура на вълните сини
ще заблести отколешна мечта за рай
при изгрева на туй божествено начало-
предвестник на щастливия безкрай.
април 28, 2006 at 12:32 pm
Преди време писах за блога на Вера. Тогава той беше част от Трудния портал, но с развитието на блогерката постепенно домакинстващият и портал отесня.
май 3, 2006 at 10:35 am
Много ми харесва,но искам по-оптимистично да гледаш на живота,защото когато търсиш хубавите моменти те наистина те спохождат и никога няма да се чувстваш самотна.
октомври 8, 2006 at 9:47 pm
[...] Здравейте! Казвам се Вера Лотарова и съм завършила славянска филология в ПУ “П. Хилендарски” през 1999 година . Преди време изпратих на вашата електронна поща едно свое стихотворение “Диря без край”. Не получих отговор от вас и реших да изпратя още няколко свои творби, като се надявам, ако не бъдат одобрени и те, поне да получа отговор от вас с кратка оценка на работата ми. Имам публикувано стихотворение в стихосбирката ” Огнени сълзи”, издадена през 1994 година, което се нарича “Мечта за рай” . Имам личен сайт-ladyvera.wordpress.com , където публикувам свои есеистични размисли и стихотворни опити. Изпращам ви и моя актуална снимка. Поздрави, Вера [...]