март 2, 2006
Съществува ли виртуална любов?
Напоследък все по-често се сблъсквам с този въпрос и получа-
вам различни отговори, обикновено двуполюсни. Не говоря за глупавия секс чат, който много хора практикуват, няма лошо, всекиму според потребностите…
Говоря за виртуалната любов като проява на истински чувства, желание да споделиш всеки един момент с любимия, готовност да помогнеш, съпричастност.
Едни отричат тотално съществуването на такъв вид любов, като се базират на безспорната истина, че без физически контакт и интимна близост не може да съществуват каквито и да било по-близки отношения между двама души. На другия полюс са романтично настроените, които смятат, че любовта е любов независимо къде я срещаме-в близкото кафене, в магазина или в интернет. Май и аз клоня към тази категория, но с известни резерви.
Колкото и да е странно в Средновековието е съществувала подобна форма на общуване-епистоларната, която по-късно дори става жанр в литературата, известен като епистоларна проза. Това е писмена кореспонденция между двама души, в много от случаите единият вече обвързан. Писмата са се изписвали с красив почерк на цветна хартия, парфюмирали са се и са представлявали почти произведения на изкуството. Влюбените са водели кореспонденция години наред без дори да се виждат! Това да ви напомня нещо?!
Точно така-съвременната електронна поща е иззела функциите на традиционната. Така че “нищо ново под слънцето”!
Същата сладостна тръпка, същото трепетно очакване на отговор от любимата/ия…Препрочитане на мейла до неговото наизустяване. Има я мечтата за някой друг, някой, който мисли за теб, макар че ви делят хиляди километри разстояние. Може дори да не сте се виждали на живо, какво значение има-нали затова е цифровата фотография-разменяте снимки и готово! Споделяте всичко-от дребни ежедневности до празнични настроения и еуфория. Оттук нататък има два варианта. Първият е да се срещнете и да разберете дали интелектуалното привличане ще прерасне във физическо. Това е хепи енд за виртуалното ви общуване, тъй като отношенията между вас са стъпили на здрава основа и достигат своя естествен завършек.
Другият вариант е да ви дели огромно разстояние, което също не е пречка в повечето случаи и е въпрос на време да се срещнете един прекрасен ден!
Друг е въпросът ако единият или и двамата, които общуват виртуално, са
вече обвързани…Какво се случва с тях по-нататък и изневяра ли е това ще бъде предмет на следваща публикация.
октомври 8, 2006 at 8:52 am
Написаното е много вярно,но дали са само тези вариантите…?!Какво биха получили двама души от виртуалната любов - душевно удоволствие,навика да се споделят ежедневни проблеми или радости,тръпката от тази виртуална среща…и до колко или до кога ще е така?!Колко хора са били пленени от тази любов и колко от тях след време са я изживяли реално,пълно..?!Колко са останали наранени от тази непълна и недостатъчна любов,защото тя е незавършена???Истината е,че много малко неща в живота ни правят откровенно щастливи,а те са реалните и истински отношения,усещанията,чувствата и действията - нашите и на любимият ДО НАС човек!
октомври 8, 2006 at 11:47 am
Абсолютно съм съгласна с Вас, че емоциите от виртуалното общуване не могат да заместят човешките взаимоотношения в реалния свят, но нямаме право и да ги отричаме напълно. Те съществуват и само върховете на пръстите ни знаят най-добре колко силни могат да бъдат тези емоции. Доколкото разбирам от коментара, Вие също сте изпитвали подобни чувства, ако не греша, така че не разбирам причината за този скептицизъм.
декември 6, 2007 at 10:01 am
Интересна тема е това,но виртуалната любов е едно губене навреме…така загубих четири години и моя съвет е намерете си реална такава.
Сега края на тази връзка аз слагам,макар и да наранявам ответната страна,но съжалявам само за изгубеното време..
март 5, 2008 at 1:41 pm
С интерес прочетох написаното. И темата ме вълнува не като наблюдател. Но няма ли да има продължение?