Погледнах си часовника, беше точно 17.45. Супер, казах си, веднъж и аз да съм навреме за тренировката! Имах цели 15 минути да се приготвя. В момента, в който отворих задната врата на колата, за да си взема сака, ме заслепиха фарове с познати очертания-веднага познах колата Му. Спря пред мен и като сваляше бавно електрическите стъкла, гледаше ме втренчено. Засмях се изненадана, не очаквах да го видя в залата.Той не тренираше, но напук на всички закони за добрата форма, имаше идеално стегнато тяло с перфектни пропорции.
-Защо ти е изключен мобилния?-гледаше ме изпитателно, като вертикалната бръчица на челото му изглеждаше невъобразимо дълбока.
-Не е изключен, работи си-подхвърлих безгрижно.
-Звънях ти, нямаше връзка с номера ти…
-Ами не знам какво се е случило, не съм го изключвала!-леденият полъх на януари ме облиза по шията. -Затова ли дойде?-наистина недоумявах какво става!
-Реших да намина, не може ли?!
-ОК, може, разбира се! Няма ли да слезеш от колата?-преодоляла учудването си, опитвах се да разбера намеренията му.
-Не, имам работа!-вертикалната бръчица придоби размерите на кратер.
-Добре, аз ще се прибирам след тренировката. -говорех спокойно и уверено. Обърнах се и тръгнах бавно към входа на залата. Не бях усещала досега колко тежи този проклет сак…
