Под дъгата се мести на нов адрес

Преди време бях пуснала първоаприлски пост със същото заглавие и тогава беше само на шега. Е, сега това е самата истина. “Под дъгата” има нов самостоятелен домейн, благодарение на един човек, който от самото начало се опитва да ми набие в русата глава, че трябва да имам собствено място, където да не се съобразявам с ограничения.

Дали защото вече съм брюнетка или поради друга причина, сега сама инициирах мигрирането. А той само това и чакаше. Всичко – от регистрацията на домейна до импорта на данни и тестването – се случи в рамките на няколко часа. Разбира се, все още не всичко изглежда така както трябва, но важното е, че блогът тръгна и работи.

Ще помоля всички, които са абонирани за емисиите на “Под дъгата” да актуализират връзката с новия адрес на блога. Същото следва да направят и всички, които са ме добавили в блогрола си, ако имат разбира се желание и добра воля за това. Предварително ви благодаря.

До нови срещи на новото място.

 

обзаведи си сам

фотокредит: 1. Bright Sun Room, 2. Dormitorio, 3. pink orange and green, 4. Drawers, 5. Five favourite things, 6. no name, 7. no name, 8. Vintage Stove and Aged Walls, 9. Mmmmm

Да си призная честно, не разбирам нищо от интериорен дизайн и обзавеждане. Е да, когато ремонтирахме апартамента, избрах цветовете на стаите и пердетата… И пак ми беше ужасно трудно!

Още от времето на соцмодернизма българката обзавежда дома си сама и никак, ама никак не обича чужда намеса в собствения и уникален прагматично-постсоцмодернистичен и най-вече икономичен стил.

Това, което другаде се върши от специалист с диплома и огромен хонорар, тук влиза в задълженията на всяка една средностатистическа домакиня. И ако може с по-малко пари или почти без пари, ще е най-добре.

А тесните и неудобно проектирани апартаментчета са истинско предизвикателство и за професионален дизайнер, какво остава за лаиците в тази област. Затова и нашенката е станала гъвкава и изобретателна, дълго търсеща и преценяща в решенията си. Дето се вика от табуретка фотьойл ще направи.

В тази връзка от известно време насам системно се заглеждам по блогове за дизайн и интериорни решения. Разбира се, фаворитът сред фаворитите ми е decor8, но и нашият Decocentric е не по-малко вдъхновяващ. И спя спокойно. Като не мога да имам така жадуваното канапе в стил Луи ХVІ, поне му се радвам на картинка.

 

не стойте край надгробния ми камък

Не стойте край надгробния ми камък, не ридайте.
Мен там ме няма, аз не съм заспал.
Аз съм в хилядите ветрове в единна цялост.
Аз съм диамантеният блясък на снежец.
Аз съм слънцето, огряло, жито зряло.
Аз съм нежен, кротък, есенен дъждец.
Не стойте край надгробния ми камък, не ридайте.
Мен там ме няма, аз не съм умрял!

Чух това в една от сериите на “Отчаяни съпруги” и веднага ме стисна за гърлото. После, докато го дирих из нета, разбрах, че е било рецитирано от Владо Карамазов в последния сезон на Survivor.

Авторът на поемата е неизвестен чак до 1990 година, когато никому неизвестната Мери Фрай заявява, че тя е написала брилянтните стихове и авторството и е потвърдено. 

Тук епитафията може да се прочете в оригинал.

 

Честита Коледа на всички!

Честита Коледа на всички, които обичат да минават оттук! Благодаря на всички за коментарите и също на тези, които са имали желание да напишат такива, но по някаква причина не са го направили.

Колкото и блогът да е личен виртуален дневник, споделянето е двустранен процес. Благодаря ви, че ми позволихте да споделя с вас нещата, които ме докосват. Споделянето истински ме вдъхновява, затова и този блог все още го има и, надявам се, ще го има.

Честита Коледа на всички приятели, обичам ви от сърце!

Честита Коледа на мен и цялото ми семейство!

Пожелавам на всички много здраве и още повече любов. Бъдете търсещи, вдъхновени и влюбени! Търсете красотата във всичките и измерения! Не пропускайте дребните неща, защото те правят живота ни истински и вълнуващ.

Щастлива съм да споделя с вас, че от двата дни Коледен благотворителен базар, организиран от Движение на българските майки, се събраха общо 4103 лева, които ще отидат на 100 % при децата в нужда. Благодаря на всички, които се отзоваха и помогнаха да случим това Коледно чудо.

Моята уникална находка тази Коледа беше този домашен куклен театър, който купих уж за децата, ноо…познайте кой се радва най-много на него?!

Коледните възглавнички с мечета си ги купих просто ей така, за разкош,

а в тази прекрасна плетена рокличка в романтичен стил се влюбих от пръв поглед. Биби изглежда толкова бонбонеста в нея, че не мога да спра да я гушкам.

Весело изкарване на Нова година, ще се видим пак догодина.

 

първи ден от коледния базар

Искам да споделя впечатленията ми от днешния базарен ден. Поуморена съм и трябва да лягам, но утре едва ли ще намеря време да блогна, затова ще нахвърлям някои неща сега, докато са още “топли”.

Отидох на базара към обяд, защото трябваше да взема храната на Биби от детската кухня. Момичетата вече бяха подготвили и наредили щанда. След като проучих цените и огледах стоките, изработени с толкова любов от сподвижничките на движението, се включих и аз в продажбите. Опасенията ни, че няма да има клиенти, предвид работната събота,  не се оправдаха.  Хора минаваха постоянно и повечето се спираха и си купуваха сувенири-кой за подарък, кой за лична употреба.

Идваха и мами от форума и много наши приятели и симпатизанти на движението и хора чули/чели някъде за инициативата, но като цяло основният контингент от клиенти бяха случайни хора. Те се спираха, питаха за целите на базара и след като им обяснявахме за какво иде реч, с готовност си купуваха по нещо. Това, разбира се, е много хубаво.  По някакъв начин желанието на хората да са съпричастни, ме зареди и ми вдъхна увереност, че правя точно това, което трябва. Пък да става каквото ще.

Утре пак. Който е пропуснал, моля да заповяда.

П.П. Приятели, съжалявам, че нямаше гърненца! Знам, че бях обещала, но повечето от тях бяха разпродадени още преди базара. На форумския щанд беше останало едно и си го изпросих обратно, а пък утре, понеже се задава небивал студ, стоката от пощенската маса може би ще бъде преразпределена и ще изпадне още някое и друго гърне. Може би, едва ли не. Но повярвайте ми, на базара има такива уникални неща, че няма начин да не си харесате нещичко. До утре.

П.П.П. Тук прилагам снимков материал от днешния базар. Моя милост русее отдалеч.

 

Усещане за зима

Обичам лятото. Това е любимият ми сезон. Разбрах го за пореден път, когато днес попаднах на това откровение, което ми върна спомена за безгрижните летни дни със солен привкус на морска пяна и ледена мента…

Но така или иначе тук не е лято и вместо да страдам по прелестите на нещо, което сега ми изглежда толкова измислено и непостижимо, мога да се радвам на хубавинките на зимата.

Зимата е…

Уютно и топло, а навън се сипе парцален сняг. Някой, който много обичаш, те прегръща. Червено вино гъделичка сетивата. Подаръци. Мек плетен шал около шията. Баница с късмети. Ангели в снега. Детски смях. Сняг, чист като бебешка усмивка. Топла вана с аромат на ванилия. Приятели, наздравици, шампанско. Снежни дантели по прозорците на разсъмване. Някъде догаря камина и мирише на дим.

Болна романтичка съм, това е.

 

следобеден чай с аромат на любов

Колко е хубаво денят ти да започне със смс, в който пише: “дължите 0,00 лв. и усмивка.” Не е закачка от приятел, а чисто и просто инфо от Еконт за доставяне на пратка.

А още по-хубаво е когато отвориш пратката и очите ти се напълнят с красота като тази:

При Astilar, която е техен автор, можете да видите още от тези чашки за чай с аромат на ЛЮБОВ. Тя реши да изпрати безвъзмездно тези ръчно изработени неща за Благотворителния Коледен базар, организиран от ДБМ-Пловдив. Не са ли наистина вълшебни?! Приличат на малки чашки от кукленски сервиз за чай. Прекрасни са.

И малко офтопик, но не и за мен. Днес ме натъжи един въпрос, зададен от близък човек, приятел. Това което правя за базара не го ли усещам като губене на време? Странен въпрос, неочакван. Въпрос, който те перва през лицето като шамар.  При цялата липса на време, двете деца+мъж, домакинството, служебните ангажименти… НЕ, не го чувствам като времегубене, дори не ми е минавало през ума. Не разбирам как желанието да си съпричастен, да помогнеш на някого може да бъде отчетено като губене на време. И се надявам никога да не разбера.