Време е за рок енд рооол!
Ще се видим там. 
юни 30, 2009
моите 6 айляшки неща по пътя към щастието
Posted by ladyvera under густо, майна!, разни-заразни, снимки[2] Comments
Многоуважаваната от мен Поли ме е линкнала в новата верижка на Бу за 6-те-не-важни-неща, които ни правят щастливи. Като фен на всякаквите игри от този сорт, включвам се одма и аз. 
Моите 6 айляшки неща, предимно с дъх на лято:
Когато мирише на пръст лятото, след дъжд. Обичам да вдишвам с пълни гърди изпаренията от влажната земя. Това ми е една от любимите асоциации за лято още от дете.
Сладоледено кисело мляко в глинено гърненце. С мед и орехи. Размазващо свежо удоволствие, особено лятото.
Кафето сутрин, с мляко и мед. Веднага след ставане сутрин, правя кафеварката и докато се мия и обличам, еликсирът ми за събуждане е готов. Отдавна е само кафе, без цигара. Повече от година и половина.
Facebook и Twitter – микроблогингът рулира. Напоследък, по обясними причини, не мога да се организирам да блогна като хората, но затова пък статуса ми в твитър и респективно фейсбук се обновява по 2-3 пъти дневно. Ултимативно е да имаш поне фейсбук. Вече.
И докато съм още на нет вълна: най-любимото от любимите ми радио last.fm. Съвсем скоро станах и достопочтен абонат, т.е. вече си плащам, за да го слушам. Жалко само, че няма начин да бъде с мен и навън, при разходките ни с Биби, но… няма пълно щастие. iPhonе му е майката, че и бащата, ама нейсе.
И шестото не-важно нещо, което ми носи капка щастие е парфюмът ESCADA into the blue. И преди съм споделяла, че това е парфюмът, който цял живот съм търсила и накрая, както става винаги, той сам ме намери.
Интересно ще ми е да разбера кои са 6-те не-важни неща за:
юни 28, 2009
Палачинки в неделя сутрин
Posted by ladyvera under около софрата, разни-заразни, снимки[8] Comments
Няколко са нещата, които човек учи за цял живот. Карането на колело, целуването и правенето на палачинки в неделя сутрин.
Ето една “рецепта” без пропорции, защото когато използвам мерилки, нещата не ми се получават толкова добре.
Продуктите са брашно, прясно мляко, три яйца, щипка сол и 3 щипки захар. Всичко се разбива до степен да заприлича на боза и в силно нагорещен и подмазан с олио тиган се изсипва част от сместа. Аз използвам един малък черпак, с който отмервам нужното за една палачинка количество. Палачинката се обръща, когато краищата се отлепят от дъното на тигана. Обръща се, може и без мятане като по филмите, но ако сте табиетлия, каквато съм и аз, пробвайте.
Всяка готова палачинка се намазва с масло и воала! Със сладко, мед или сирене-все е вкусно.
юни 27, 2009
как да се забавляваме с децата си
Posted by ladyvera under густо, майна!, разни-заразни, снимки1 Comment
Често се случва да не знаем как да се забавляваме с децата си, а има толкова начини…
Ето тук няколко чужбински трика, които може да са ви от полза.
Аз пък си мисля за малко по-нашенски занимания от рода на федербал, народна топка, алю-порталю, стражари и апаши, ластик, въже и куп други малко позабравени игри от нашето детство.
юни 22, 2009
Преди 34 години на този ден в едно родилно отделение на едно родилно магаре е изплакало едно бебе. То изревало с такъв дебел глас, че майката си помислила “пак момче”. После и казали, че си има прекрасна, почти четирикилограмова дъщеря и жената, дали от радост, дали от малко тъга измърморила “и тя ще идва тук”.
А животът е такова клише. Наистина и аз “бях там” преди малко повече от девет месеца. И аз чух същия гърлен рев. И аз си помислих “пак ли момче”. И на мен ми казаха “имаш прекрасно момиченце, почти четири килограма…”
Честит ми рожден ден! Пожелавам си единствено здраве, за мен и всички около мен. Другото е без значение.
юни 6, 2009
Излязохме много рано тази сутрин, като никога 11 часа вече бяхме навън. Наско категорично отхвърли любезната ми покана да ни придружи като заяви, че си остава вкъщи. Разбирам го детето след вчерашната петчасова разходка и мотане по улиците.
Колата беше при чичо доктор (Веси, забравих да ти кажа като се обади) и затова реших да повторя или да бия рекорда от вчера.
И така с Биби по женски се запътихме към улица Неофит Рилски 14 (която не знаех точно къде се намира, но бях твърдо решена да открия), където щеше да се случи седмият поред hand made day. Бях чела преди време при elichkata за предстоящото събитие и много исках да видя отблизо тези шарени хора с техните “пъстри светове от думи, случвания, музика и ръчно правени НЕЩА”. Бтв, ако сега сте някъде наблизо, задължително се отбийте в малкото дворче до магазин LIGHT ON, просто ще се потопите в един друг свят. Видях уникални неща и ми се искаше да изкупя поне половината от тях. Ръчно изработени бижута, самобитни чанти и шапки, авангардни постери и всякакви други нещица. Станаха ми любими куклите-фукли на elichkata и дървените калейдоскопи, които бяха пълни с разноцветни фигурки. Мислех да си купя тези и други нещица, но Биби заспа и трябваше да напуснем бързичко това шарено дворче.
На връщане вече беше толкова топло, че на слънце се разтапях в собствен сос и затова минах по алеята покрай Марица, където дърветата услужливо те намятат с дебелата си сянка.
Предстоеше кофтито част от деня. Ходене с програмиста до аптеката, ъпдейт, въпроси, отговори, въпроси без отговори и тн. Или както той казва “става весело”. Това обаче не е толкова интересно и ще го пропусна. Ще измрънкам само, че заради промените по Здравна каса, най-вероятно ще ми се разгони фамилията и може да се наложи да прекратя майчинството. Най-малкото ще трябва да ходя на половин работен ден в аптеката, за да оправям бакии. Пфу.
И все пак денят ще завърши по най-прекрасния начин-чакам Биби да се събуди и отиваме на рожден ден на тригодишния Виктор. Да е живо и здраво детето и да се радва на безгрижно детство.
Айде.
юни 5, 2009
…кой нарисува тези дъги?
Не една, а цели две дъги над Пловдив преди секунди.
Прекрасно вдъхновение за началото на уикенда, нали?!
май 29, 2009
Мокро е. Седя до прозореца с чаша бяло кафе и гледам света навън. Малката спи. Изключила съм всички възможни шумоизлъчватели. Тишината ме напоява с благост и почти заглушава шума в главата ми. Утре е срещата със съучениците ми. Естествено, мисля какво да облека, за да съм хубава. Записала съм час за фризьор и маникюр, малко ъпгрейд в това мрачно време ще ми дойде добре. Но другото…Тези срещи стават все по-редки. Изгубихме се в лабиринта на живота и не ни се излиза от собствените ни удобни леговища. Имаме ли за какво да си говорим след толкова време или ще бягаме назад към хербария от спомени-спасителни пояси. Не знам. Единственото, което знам е, че утре вечер в малката кръчмичка на Гладстон ще се съберат не сериозните главни счетоводители, адвокатите с костюми и зъболекарите, а едни забавни, малко пораснали, но жадни за приключения тинейджъри-моите приятели от гимназията. И пак ще сме на 18.
май 24, 2009
Честит ден на славянската писменост и култура!
Както никога на 24 май тази година да не вали. Неделя е, времето е прекрасно. Грабвайте челядта и бегом по разходки. Аз лично, с деца два броя, ще се изстрелям по най-бързия начин на Главната, където тържествата вече са започнали. За начало ще минем през Цар Симеоновата градина да порисуваме с тебешири върху асфалта. Следва слово на премиера (което най-вероятно ще пропуснем) пред общината и празнично шествие на учениците от Пловдивските училища. Ще попеем с тях “Върви народе възродени”.
Доколкото знам, на летище Пловдив ще има авиошоу, но него ще го пропуснем.
И най-хубавото за накрая-огромна порция сладолед под дебелите сенки на градската градина до някой прохладен шадраван. Как да не го обичаш този град?!
май 19, 2009
Колко тъжно и колко вярно…
